В историята безброй жени са били лишени от признанието за ролята, която са изиграли в много исторически събития.

Ако прочетете един средностатистически учебник по история, ще си помислите, че всичко се върти около мъжете и че всички битки са спечелени и загубени от тях. Този метод на записване и разказване на историята поставя жените като странични наблюдатели в голямата историческа еволюция на човечеството.

В тази статия ще разгледаме някои от най-великите жени-воини в историята и фолклора, които просто са отказали да бъдат странични герои.

Нефертити (14 век пр.н.е.)

Историята на Нефертити започва около 1370 г. пр.н.е., когато заедно със съпруга си Ахенатен става владетел на 18-ата династия на Древен Египет. Нефертити, чието име означава Красивата жена е дошла' , заедно със съпруга си създават пълен религиозен обрат в египет. те са отговорни за развитието на монотеистичния култ към Атон (или Атен), почитането на слънчевия диск.

Начинът, по който Нефертити е третирана в египетската история, може би се илюстрира най-добре от факта, че тя се появява по-често от съпруга ѝ. Нейният образ, както и споменаването на името ѝ, могат да се видят навсякъде - по скулптури, стени и пиктограми.

Нефертити е показвана като верен поддръжник на съпруга си Ахенатен, но в различни изображения е изобразявана отделно. В някои от тях тя се вижда седнала на собствен трон, заобиколена от пленени врагове и показана по царски.

Не е съвсем ясно дали Нефертити някога е станала фараонка. Някои археолози обаче смятат, че ако това е станало, тя евентуално е прикрила женствеността си и е избрала мъжко име.

Обстоятелствата около смъртта на Нефертити също остават загадка. Някои историци смятат, че тя е починала от естествена смърт, а други твърдят, че е умряла от чумата, която в един момент е унищожила египетското население. Тази информация обаче досега не е потвърдена и изглежда само времето може да разбули тези загадки.

Независимо дали Нефертити е надживяла съпруга си или не, тя е била могъща владетелка и авторитарна фигура, чието име все още звучи векове след нейното управление.

Хуа Мулан (4-ти - 6-ти век сл. Хр.)

Hua Mulan. Обществено достояние.

Хуа Мулан е популярна легендарна героиня, която се появява в китайския фолклор и чиято история се разказва в много различни балади и музикални записи. Според някои източници тя е историческа личност, но е възможно Мулан да е изцяло измислен персонаж.

Според легендата Мулан е единственото дете в семейството. Когато възрастният ѝ баща е помолен да служи в армията, Мулан смело решава да се преоблече като мъж и да заеме мястото му, тъй като знае, че баща ѝ не е годен да се запише.

Мулан успява да скрие истината за това коя е тя от своите войници. След години на отлична военна служба в армията тя е почетена от китайския император, който ѝ предлага висок пост в своята администрация, но тя отказва предложението му. Вместо това избира да се върне в родния си град и да се събере със семейството си.

Има много филми за героинята на Хуа Мулан, но според тях самоличността ѝ е разкрита, преди да завърши службата си в армията. Някои източници обаче твърдят, че тя никога не е била разкрита.

Теута (231 - 228 или 227 г. пр. Хр.)

Теута е илирийска царица, започнала управлението си през 231 г. пр.н.е. Тя владеела земи, населени с илирийски племена, и наследила короната си от съпруга си Агрон. Името ѝ произлиза от древногръцката дума "Teuta", която се превежда като господарка на народа' или кралица".

След смъртта на съпруга си Теута разширява властта си над Адриатическия регион, който днес познаваме като Албания, Черна гора и Босна. Тя се превръща в сериозен претендент за римското господство в региона и нейните пирати прекъсват римската търговия в Адриатика.

Римската република решава да потуши илирийското пиратство и да ограничи влиянието му върху морската търговия в Адриатика. Въпреки че Теута е победена, на нея ѝ е позволено да запази част от земите си в днешна Албания.

Легендата разказва, че Теута най-накрая сложила край на живота си, като се хвърлила от върха на планината Оржен в Липци. Казват, че се е самоубила, защото е била обзета от мъка, че е победена.

Жана д'Арк (1412 - 1431)

Роден е през 1412 г, Жана д'Арк се превръща в един от най-известните герои във френската история още преди да навърши 19 години. тя е известна и като Орлеанската дева", като се има предвид емблематичното ѝ участие във войната срещу англичаните.

Йоанна била селско момиче, което имало силна вяра в божественото. През целия си живот тя вярвала, че е водена от божествена ръка. с помощта на Божествена благодат", Жана повежда френската армия срещу англичаните в Орлеан, където извоюва решителна победа.

Само една година след триумфалната битка при Орлеан обаче Жана д'Арк е заловена и изгорена на клада от англичаните, които я смятат за еретичка.

Жана д'Арк е една от редките жени, които са успели да избегнат мизогинията на историческата интерпретация. Днес тя е отбелязана в литературата, живописта, скулптурата, пиесите и филмите. На Римокатолическата църква са ѝ били необходими почти 500 години, за да я канонизира, и оттогава Жана д'Арк запазва полагащото ѝ се място като една от най-ценените личности във френската и европейската история.

Лагерта (795 г. сл. Хр.)

Лагерта е легендарен викинг Първите исторически сведения за Лагерта и нейния живот идват от летописеца Саксо Граматик от XII век.

Лагерта е силна и безстрашна жена, чиято слава засенчва тази на съпруга ѝ Рагнар Лодброк, легендарния крал на викингите. Според различни източници тя е отговорна за победата на съпруга си в битка не веднъж, а два пъти. Някои твърдят, че може би е била вдъхновена от нордическата богиня Торгерд.

Историците все още спорят дали Лагерта е действителен исторически персонаж или просто буквално олицетворение на скандинавска митология Саксо Граматик я описва като вярна съпруга на Рагнар. скоро обаче Рагнар си намира нова любов. дори след като се развеждат, Лагерта все пак се притичва на помощ на Рагнар с флота от 120 кораба, когато Норвегия е нападната, защото все още обича бившия си съпруг.

Граматик допълва, че Лагерта е осъзнавала много добре своята власт и вероятно е убила съпруга си, виждайки, че може да бъде подходящ владетел и че не трябва да дели властта с него.

Зенобия (ок. 240 г. - ок. 274 г. сл. Хр.)

Зенобия от Хариет Хосмер. Публично достояние.

Зенобия управлява през III в. сл. н. е. и властва над Палмирската империя, която днес познаваме като днешна Сирия. Съпругът ѝ, царят на Палмира, успява да увеличи мощта на империята и да създаде върховна сила в региона на Близкия изток.

Някои източници твърдят, че Зенобия започнала инвазия в римските владения през 270 г. и решила да завладее много части от Римската империя. Тя разширила Палмиренската империя към Южен Египет и решила да се отдели от Римската империя през 272 г.

Това решение да се отдели от Римската империя е опасно, тъй като до този момент Палмира е била клиентска държава на Римската империя. Намерението на Зенобия да създаде своя собствена империя се провалило, тъй като Римската империя отвърнала на удара и тя била пленена от император Аврелиан.

Въпреки това информацията за това, че Зенобия води бунт срещу Рим, никога не е потвърдена и остава загадка и до днес. След провала на кампанията за независимост Зенобия е изгонена от Палмира. Тя никога не се завръща и прекарва последните си години в Рим.

Историците си спомнят за Зенобия като за строител, който стимулира културата, интелектуалната и научната дейност и се надява да създаде просперираща мултикултурна и мултиетническа империя. Въпреки че в крайна сметка не успява да се пребори с римляните, нейната борбеност и войнственост продължават да ни вдъхновяват и до днес.

Амазонките (V-IV в. пр. Хр.)

Племето на амазонките е съставено от легенди и митове. Описвани като безстрашно племе от силни жени-воини, амазонките са смятани за равностойни, ако не и за по-силни от мъжете по онова време. Те са отличнички в борбата и са смятани за най-смелите воини, които могат да се изправят в битка.

Пентезилея е царица на амазонките и води племето в Троянска война . Тя се сражаваше заедно със сестра си Hippolyta .

В продължение на векове се е смятало, че амазонките не са съществували и са били просто фрагмент от творческото въображение. Последните археологически открития обаче показват, че по онова време са съществували племена, ръководени от жени. Тези племена са били наречени "скити" и са били номадски племена, оставили следи из цялото Средиземноморие.

Скитските жени са открити в гробове, украсени с различни оръжия като стрели, лъкове и копия. Те яздели коне в битка и ловували за храна. Тези амазонки живеели редом с мъжете, но били смятани за водачи на племената.

Будика (30 г. - 61 г.)

Един от най-свирепите, достойни и поразителни воини, борили се да запазят Великобритания свободна от чужд контрол, Кралица Будика Будика е кралица на келтското племе икени, която става известна с това, че през 60 г. води въстание срещу Римската империя.

Будика се омъжва за краля на Икени, Прасутагас, когато е само на 18 години. Когато римляните нахлуват в Южна Англия, почти всички келтски племена са принудени да им се подчинят, но те позволяват на Прасутагас да остане на власт като техен съюзник.

Когато Прасутагас умира, римляните завладяват териториите му, като ограбват всичко по пътя си и поробват хората. Те бичуват публично Будика и изнасилват двете ѝ дъщери.

Според Тацит Будика се заклева да отмъсти на римляните. тя събира армия от 30 000 войници и напада нашествениците, като отнема живота на повече от 70 000 римски войници. кампанията ѝ обаче завършва с неуспех и Будика умира, преди да бъде заловена.

Причината за смъртта на Будика не е съвсем ясна, но е възможно тя да се е самоубила, като се е отровила, или да е починала от болест.

Triệu Thị Trinh

Триу Тринх е безстрашен млад воин, който е известен с това, че на 20-годишна възраст събира армия, за да се бори срещу китайските нашественици. Живяла е през III в. и е станала легендарна благодарение на тази съпротива срещу китайците. Известна е и като Lady Trieu", но истинското ѝ име е неизвестно.

На бойните полета Триу се описва като доминираща, славна женска фигура, украсена с жълти одежди и носеща два могъщи меча, яздейки слон.

Въпреки че Триу успява многократно да освободи териториите и да отблъсне китайската армия, накрая е победена и решава да сложи край на живота си. По това време е само на 23 г. Почитана е не само заради храбростта си, но и заради несломимия си приключенски дух, който според нея не може да бъде оформен в обикновена домакинска работа.

Хариет Тъбман (1822-1913)

Хариет Тъбман

Не всички воини носят оръжия и се сражават в битки или притежават необикновени таланти, които ги отличават от обикновения човек. Хариет Тъбман, родена през 1822 г., е известна с това, че е яростна аболиционистка и политическа активистка. Тя е родена в робство и като дете страда много от ръцете на господарите си. Тъбман най-накрая успява да избяга през 1849 г. във Филаделфия, но решава да се върне вродния си град Мериленд и да спаси семейството и роднините си.

Нейното бягство и решението ѝ да се върне обратно бележат един от най-славните моменти в американската история. След бягството си Тъбман работи усилено за спасяването на поробените хора в Юга, като разработва обширни подземни мрежи и създава убежища за тези хора.

По време на Гражданската война в САЩ Табман служи като разузнавач и шпионин в армията на Съюза. Тя е първата жена, която ръководи експедиция по време на войната, и успява да освободи над 700 поробени хора.

Хариет Тъбман е останала в историята като жена, която се е борила за равенство и основни права. За съжаление, по време на живота ѝ усилията ѝ не са били официално признати, но днес тя остава един от най-великите представители на свободата, смелостта и активизма.

Приключване

Историята и културните ни разкази са пълни с истории за смели жени, които са се противопоставили на всички трудности, за да извоюват своето място на масата. Тези истории ни напомнят за несломимата сила на женската решителност и сила.

Макар че често тези качества се пренебрегват и подминават от историци и разказвачи, които предпочитат да разказват истории, ограничени до мъже воини и лидери, важно е да си припомним, че историята не се управлява единствено от мъже. Всъщност може да се види, че зад много важни събития смели жени са управлявали колелата на историята.