Древна Гърция е люлка на някои от най-важните лидери на западната цивилизация. Като се върнем към техните постижения, можем да разберем по-добре развитието на гръцката история.

Преди да се гмурнете в дълбоките води на древногръцката история, е важно да знаете, че има различни тълкувания за продължителността на този период. Някои историци твърдят, че Древна Гърция продължава от гръцките тъмни векове, около 1200-1100 г. пр.н.е., до смъртта на Александър Велики през 323 г. пр.н.е. Други учени твърдят, че този период продължава до VI в. сл.н.е., като включва възхода наЕлинистична Гърция и нейното падане и превръщане в римска провинция.

Този списък обхваща гръцките лидери от 9 до 1 век пр.н.е.

Ликург (9-7 век пр.н.е.?)

Ликург. PD-US.

На Ликург, квазилегендарна фигура, се приписва заслугата за въвеждането на кодекс от закони, който превръща Спарта във военно ориентирана държава. Смята се, че Ликург се е консултирал с Делфийския оракул (важен гръцки авторитет), преди да приложи реформите си.

Законите на Ликург постановяват, че след навършване на седемгодишна възраст всяко спартанско момче трябва да напусне дома на семейството си, за да получи военно образование, предоставено от държавата. Това военно обучение продължава без прекъсване през следващите 23 години от живота на момчето. Спартанският дух, създаден от този начин на живот, доказва своята стойност, когато гърците трябва да защитават земята си от персийските нашественици презначалото на 5 век пр.н.е.

В стремежа си към социално равенство Ликург създава и "Героя" - съвет, съставен от 28 спартански граждани от мъжки пол, всеки от които трябвало да е навършил 60 години, и двама царе. Този орган можел да предлага закони, но не можел да ги прилага.

Според законите на Ликург всяко важно решение трябвало първо да бъде гласувано от народно събрание, известно като "Апела". Тази институция за вземане на решения се състояла от спартански граждани от мъжки пол, които били на възраст най-малко 30 години.

Тези и много други институции, създадени от Ликург, са основополагащи за възхода на държавата към властта.

Солон (630 г. пр.н.е. - 560 г. пр.н.е.)

Солон Гръцки лидер

Солон (роден около 630 г. пр.н.е.) е атински законодател, признат за автор на редица реформи, които поставят основите на демокрация Солон е избран за архонт (най-висш магистрат в Атина) между 594 и 593 г. пр.н.е. След това той премахва робството по дълг - практика, която до голяма степен е била използвана от богатите семейства за подчиняване на бедните.

Солонийската конституция също така предоставя на нисшите класи правото да присъстват на атинското събрание (известно като "еклезия"), където обикновените хора могат да призовават властите да се отчитат. Тези реформи трябвало да ограничат властта на аристократите и да внесат повече стабилност в управлението.

Пизистрат (608 г. пр.н.е. - 527 г. пр.н.е.)

Пизистрат (роден ок. 608 г. пр. Хр.) управлява Атина от 561 до 527 г., макар че през този период няколко пъти е отстраняван от власт.

Смятан е за тиранин, което в Древна Гърция е термин, използван специално за обозначаване на онези, които получават политически контрол със сила. Въпреки това Пизистрат уважава повечето атински институции по време на управлението си и им помага да функционират по-ефективно.

По времето на Пизистрат привилегиите на аристократите са намалени, като някои от тях са изгонени, а земите им са конфискувани и прехвърлени на бедните. Заради тези мерки Пизистрат често е смятан за ранен пример за популистки владетел. Той наистина се обръща към обикновените хора и по този начин подобрява икономическото им положение.

На Пизистрат се приписва и първият опит за създаване на окончателни версии на епическите поеми на Омир. Като се има предвид голямата роля, която произведенията на Омир играят в образованието на всички древни гърци, това може би е най-важното от постиженията на Пизистрат.

Клистен (570 г. пр.н.е. - 508 г. пр.н.е.)

С любезното съдействие на Ohio Channel.

Учените често смятат Клистен (роден около 570 г. пр.н.е.) за баща на демокрацията, благодарение на неговите реформи в атинската конституция.

Клистен е атински законодател, произхождащ от аристократичната фамилия Алкмеониди. въпреки произхода си, той не подкрепя идеята, насърчавана от висшите класи, за създаване на консервативно правителство, когато спартанските сили успешно изгонват тиранина Хипий (син и наследник на Пизистрат) от Атина през 510 г. пр. н. е. Вместо това Клистен се съюзява с народното събрание и променяполитическата организация на Атина.

Старата система на организация, основана на семейни отношения, разпределя гражданите в четири традиционни племена. Но през 508 г. пр.н.е. Клистен премахва тези кланове и създава 10 нови племена, които обединяват хора от различни атински населени места, като по този начин се образуват така наречените "деми" (или райони). От този момент нататък упражняването на обществени права зависи строго от това дали сирегистриран член на деме.

Новата система улеснявала взаимодействието между гражданите от различни места и им позволявала да гласуват пряко за своите власти. Въпреки това нито атинските жени, нито робите можели да се възползват от тези реформи.

Леонид I (540 г. пр.н.е. - 480 г. пр.н.е.)

Леонид I (роден ок. 540 г. пр.н.е.) е цар на Спарта, който е запомнен със забележителното си участие във Втората персийска война. Той се възкачва на спартанския престол някъде между 490-489 г. пр.н.е. и става определеният водач на гръцкия контингент, когато персийският цар Ксеркс нахлува в Гърция през 480 г. пр.н.е.

В битката при Термопилите малобройните сили на Леонид спират настъплението на персийската армия (за която се смята, че е наброявала поне 80 000 души) в продължение на два дни. След това Леонид заповядва на повечето от войските си да се оттеглят. В крайна сметка Леонид и 300-те членове на спартанската му почетна гвардия загиват в борбата с персите. 300 се основава на това.

Темистокъл (524 г. пр.н.е. - 459 г. пр.н.е.)

Темистокъл (роден около 524 г. пр.н.е.) е атински стратег, известен най-вече с това, че се застъпва за създаването на голям военен флот за Атина.

Предпочитанието към морската мощ не е случайно. Темистокъл знае, че макар персите да са прогонени от Гърция през 490 г. пр.н.е. след битката при Маратон, те все още разполагат с ресурси, за да организират по-голяма втора експедиция. С тази заплаха на хоризонта най-добрата надежда на Атина е да построи достатъчно мощна флота, за да спре персите по море.

Темистокъл се мъчи да убеди атинското събрание да приеме този проект, но през 483 г. той най-накрая е одобрен и са построени 200 триреми. Не след дълго персите отново нападат и са разгромени от гръцкия флот в две решителни битки: битката при Саламин (480 г. пр. Хр.) и битката при Платея (479 г. пр. Хр.). По време на тези битки самият Темистокъл командва съюзническатавоенноморските сили.

Като се има предвид, че персите никога не се възстановяват напълно от това поражение, може да се предположи, че като спира силите им, Темистокъл освобождава западната цивилизация от сянката на източен завоевател.

Перикъл (495-429 г. пр.н.е.)

Перикъл (роден около 495 г. пр.н.е.) е атински държавник, оратор и генерал, който ръководи Атина приблизително от 461 до 429 г. пр.н.е. При неговото управление атинската демократична система процъфтява, а Атина се превръща в културен, икономически и политически център на Древна Гърция.

Когато Перикъл дошъл на власт, Атина вече била начело на Делийската лига - сдружение на поне 150 града-държави, създадено през епохата на Темистокъл и имащо за цел да държи персите далеч от морето. За поддържането на флота на лигата (съставен предимно от кораби на Атина) се плащал данък.

Когато през 449 г. пр.н.е. мирът с персите е успешно договорен, много от членовете на лигата започват да се съмняват в необходимостта от съществуването ѝ. Тогава се намесва Перикъл и предлага лигата да възстанови гръцките храмове, разрушени по време на персийското нашествие, и да патрулира търговските морски пътища. Лигата и нейният данък се запазват, което позволява на Атинската морска империя да се разрасне.

С утвърждаването на атинското превъзходство Перикъл се включва в амбициозна строителна програма, която довежда до изграждането на Акропола. През 447 г. пр.н.е. започва изграждането на Партенона, а скулпторът Фидий отговаря за украсата на вътрешността му. Скулптурата не е единствената форма на изкуство, която процъфтява в Перикълска Атина; насърчават се също театърът, музиката, живописта и други форми на изкуство.През този период Есхил, Софокъл и Еврипид пишат своите прочути трагедии, а Сократ обсъжда философията със своите последователи.

За съжаление мирните времена не са вечни, особено с политически противник като Спарта. През 446-445 г. пр.н.е. Атина и Спарта подписват 30-годишен мирен договор, но с течение на времето Спарта започва да подозира бързия растеж на своя партньор, което води до избухването на Втората пелопонеска война през 431 г. пр.н.е. Две години след това Перикъл умира, което бележи края на Атинския златен век.

Епаминонд (410 г. пр.н.е. - 362 г. пр.н.е.)

Епаминондас в къщата Stowe. PD-US.

Епаминонд (роден около 410 г. пр.н.е.) е тебски държавник и генерал, известен най-вече с това, че за кратко превръща града-държава Теб в основна политическа сила на Древна Гърция в началото на IV в. Епаминонд се отличава и с използването на новаторски тактики на бойното поле.

След като спечелила Втората пелопонеска война през 404 г. пр.н.е., Спарта започнала да подчинява различни гръцки градове-държави. Когато обаче през 371 г. пр.н.е. настъпил моментът за поход срещу Тива, Епаминонд разгромил 10-хилядните сили на цар Клеомброт I в битката при Леуктра само с 6000 души.

Преди битката Епаминонд откри, че спартанските стратези продължават да използват същата конвенционална формация като останалите гръцки държави. Тази формация се състои от честна линия, дълбока само няколко реда, с дясно крило, съставено от най-добрите войници.

Знаейки какво ще направи Спарта, Епаминонд избира различна стратегия. Той събира най-опитните си воини на лявото си крило в дълбочина от 50 редици. Епаминонд планира да унищожи спартанските елитни войски с първата атака и да обърне в бягство останалата част от вражеската армия. Той успява.

През следващите години Епаминонд продължава да побеждава Спарта (вече съюзница на Атина) няколко пъти, но смъртта му в битката при Мантинея (362 г. пр. Хр.) слага ранен край на превъзходството на Тива.

Тимолеон (411 г. пр.н.е. - 337 г. пр.н.е.)

Тимолеон. Обществено достояние

През 345 г. пр.н.е. въоръженият конфликт за политическо надмощие между двама тирани и Картаген (финикийски град-държава) довежда до разруха Сиракуза. Отчаян в тази ситуация, сиракузкият съвет изпраща молба за помощ до Коринт - гръцкият град, основал Сиракуза през 735 г. пр.н.е. Коринт приема да изпрати помощ и избира Тимолеон (роден около 411 г. пр.н.е.) за водач на освободителна експедиция.

Тимолеон бил коринтски генерал, който вече бил помогнал за борбата с деспотизма в своя град. След като се озовал в Сиракуза, Тимолеон изгонил двамата тирани и напук на всичко разгромил 70-хилядните сили на Картаген с по-малко от 12 000 души в битката при Кримис (339 г. пр. Хр.).

След победата си Тимолеон възстановява демокрацията в Сиракуза и други гръцки градове в Сицилия.

Филип II Македонски (382 г. пр.н.е. - 336 г. пр.н.е.)

Преди Филип II (роден около 382 г. пр.н.е.) да седне на македонския престол през 359 г. пр.н.е., гърците смятат Македония за варварско царство, което не е достатъчно силно, за да представлява заплаха за тях. За по-малко от 25 години обаче Филип завладява Древна Гърция и става председател ("hēgemōn") на конфедерация, която включва всички гръцки държави с изключение на Спарта.

С гръцките войски, с които разполага, през 337 г. пр.н.е. Филип започва да организира експедиция, за да нападне Персийската империя, но проектът е прекъснат една година по-късно, когато царят е убит от един от телохранителите си.

Плановете за инвазията обаче не остават в забвение, защото синът на Филип, младият воин Александър, също се интересува от това да поведе гърците отвъд Егейско море.

Александър Велики (356 г. пр.н.е. - 323 г. пр.н.е.)

Когато е на 20 години, Александър III Македонски (роден около 356 г. пр.н.е.) наследява на македонския престол крал Филип II. Скоро след това някои гръцки държави започват въстание срещу него, вероятно смятайки, че новият владетел е по-малко опасен от предишния. За да им докаже, че грешат, Александър побеждава въстаниците на бойното поле и разрушава Тива.

След като македонското господство над Гърция е възстановено, Александър подновява проекта на баща си за нахлуване в Персийската империя. През следващите 11 години армията, съставена от гърци и македонци, се отправя на изток, побеждавайки една след друга чужди армии. Когато Александър умира едва 32-годишен (323 г. пр. Хр.), империята му се простира от Гърция до Индия.

Плановете, които Александър имал за бъдещето на своята разрастваща се империя, все още са предмет на дискусии. Но ако последният македонски завоевател не беше починал толкова млад, той вероятно щеше да продължи да разширява владенията си.

Независимо от това Александър Велики е признат за човек, който значително разширява границите на познатия по онова време свят.

Пир от Епир (319 г. пр.н.е. - 272 г. пр.н.е.)

Пирх. Обществено достояние.

След смъртта на Александър Велики петимата му най-близки военни офицери разделят гръко-македонската империя на пет провинции и се назначават за управители. В рамките на няколко десетилетия последвалите разделения оставят Гърция на ръба на разпада. Все пак по време на тези времена на упадък военните победи на Пир (роден около 319 г. пр. Хр.) представляват кратък период на слава заГърци.

Цар Пир от Епир (северозападно гръцко царство) побеждава Рим в две битки: Херакъл (280 г. пр. н. е.) и Аускулум (279 г. пр. н. е.). Според Плутарх огромният брой жертви, които Пир получава в двете битки, го кара да каже: "Ако победим в още една битка с римляните, ще бъдем напълно разорени." Скъпоструващите му победи наистина водят Пир до катастрофално поражение отна римляните.

Оттук идва и изразът "пирова победа", който означава победа, която е толкова тежка за победителя, че е почти равносилна на поражение.

Клеопатра (69 г. пр.н.е. - 30 г. пр.н.е.)

Портрет на Клеопатра, нарисуван след смъртта ѝ - I в. сл. н. е. PD.

Клеопатра (родена ок. 69 г. пр.н.е.) е последната египетска царица, амбициозна и образована владетелка, потомка на Птолемей I Сотер, македонски генерал, който поема управлението на Египет след смъртта на Александър Велики и основава династията на Птолемеите. Клеопатра изиграва известна роля и в политическия контекст, предшестващ възхода на Римската империя.

Сведенията сочат, че Клеопатра е знаела поне девет езика. Тя е владеела свободно гръцки (майчиния ѝ език) и египетски, който, колкото и да е любопитно, никой друг птолемеевски регент освен нея не е полагал усилия да научи. Като полиглот Клеопатра е можела да разговаря с владетели от други територии без помощта на преводач.

Във време, характеризиращо се с политически катаклизми, Клеопатра успешно запазва египетския престол в продължение на около 18 години. Аферите ѝ с Юлий Цезар и Марк Антоний също така позволяват на Клеопатра да разшири владенията си, придобивайки различни територии като Кипър, Либия, Киликия и други.

Заключение

Всеки един от тези 13 лидери представлява повратна точка в историята на Древна Гърция. Всички те се борят да защитят определена визия за света и много от тях загиват. Но в този процес тези герои полагат основите на бъдещото развитие на Западната цивилизация. Именно тези действия правят тези фигури все още важни за точното разбиране на гръцката история.история.