Империята на инките е била предмет на легенди и митове в продължение на векове. Значителна част от това, което знаем за това завладяващо общество, е отчасти обгърнато в легенди и отчасти представено в богатите археологически находки на обществото, което процъфтявало в Америка.

Митологията на инките, религия , и култура са оставили трайни следи и са успели да навлязат в масовата култура и колективното съзнание до такава степен, че почти всеки човек знае поне нещо за това общество.

От всички археологически доказателства, оставени от инките, може би нито едно не е по-известно от известната забележителност Мачу Пикчу - извисяващ се паметник на могъществото на империята на инките.

Мачу Пикчу е разположен на 7000 метра надморска височина в перуанските Анди и все още се извисява силно и гордо, напомняйки на човечеството за могъществото на древните инки. Продължавайте да четете, за да се запознаете с 20 забележителни факта за Мачу Пикчу и какво прави това място толкова интересно.

1. Мачу Пикчу не е толкова стар, колкото си мислите.

Всеки би могъл да направи щастливо предположение и да каже, че Мачу Пикчу е на хиляди години, и предвид сегашния му вид това би изглеждало като най-логичното заключение.

Мачу Пикчу е основан през 1450 г. и е бил обитаван около 120 години, преди да бъде изоставен. Всъщност Мачу Пикчу е сравнително младо селище. За да го представим в перспектива, по времето, когато Леонардо да Винчи е рисувал Мона Лиза, Мачу Пикчу е бил едва на няколко десетилетия.

2. Мачу Пикчу е бил имение на императорите на инките.

Мачу Пикчу е построен като имение на Пачакутек - император на инките, управлявал по време на създаването на града.

Въпреки че в западната литература Мачу Пикчу е романтизиран като изгубен град или дори магическо място, той е бил любимо място за отдих, използвано от императорите на инките, често след успешни военни кампании.

3. Населението на Мачу Пикчу е било незначително.

Населението на Мачу Пикчу е около 750 души. Повечето от жителите са били служители на императора. Те са били наемани като помощен персонал на кралската държава и повечето от тях са живеели постоянно в града, обитавайки скромните му сгради.

Жителите на Мачу Пикчу са се ръководили от едно единствено правило - да служат на императора и да осигуряват неговото благополучие и щастие.

Сигурно е било трудна задача да бъдеш винаги на разположение на императора, по всяко време на денонощието, и да се грижиш да не му липсва нищо в имението.

Населението обаче не е постоянно, определен брой хора напускат града и слизат в планините през суровите сезони, а императорът понякога остава заобиколен от духовни водачи и важни служители.

4. Мачу Пикчу е бил пълен с имигранти.

Империята на инките е била наистина многообразна и се е състояла от десетки различни култури и народи с различен произход. Това се отнася и за жителите на Мачу Пикчу, които са дошли да живеят в града от различни части на империята.

Знаем това, защото генетичният анализ на останките на жителите на града доказва, че тези хора не са имали еднакви генетични маркери и че са идвали от всички краища на Перу, за да работят за кралското семейство.

Археолозите прекарали много години в опити да разберат демографския състав на Мачу Пикчу и ударили на камък, когато разбрали, че могат да анализират минералния и органичния състав на скелетните останки.

Така научихме, че Мачу Пикчу е било разнообразно място, въз основа на следи от органични съединения, които ни разказват за начина на хранене на жителите.

Друг показател за голямото разнообразие на селището са следите от болести и костната плътност, които помагат на археолозите да определят регионите, от които са мигрирали тези жители.

5. Мачу Пикчу е "преоткрит" през 1911 г.

Светът е очарован от Мачу Пикчу от около век насам. Лицето, на което приписваме популяризирането на Мачу Пикчу, е Хирам Бингъм III, който преоткрива града през 1911 г.

Бингъм не е предполагал, че ще открие Мачу Пикчу, защото е смятал, че е на път да открие друг град, където според него инките са се скрили след испанското завоевание.

След откриването на тези руини в дълбоките гори на Андите започват да се разпространяват истории, че прословутият изгубен град на инките е бил открит отново.

6. Мачу Пикчу може би все пак не е забравен.

Въпреки че новината за откриването на Мачу Пикчу обикаля света, сега знаем, че когато Бингъм се натъква на останките на града през 1911 г., той вече е срещнал няколко семейства земеделци, които са живели там.

Това показва, че районът около Мачу Пикчу никога не е бил изоставен и че някои жители никога не са го напускали, знаейки, че селището се крие в близките андски върхове.

7. Мачу Пикчу е с една от най-уникалните архитектури в света.

Сигурно сте виждали снимки на завладяващите стени на Мачу Пикчу, изградени от гигантски камъни, които по някакъв начин са перфектно подредени един върху друг.

Техниката на строителство озадачава историци, инженери и археолози в продължение на години, което кара мнозина да се отнасят скептично към това, че цивилизацията на инките някога е могла сама да постигне такива инженерни постижения. В резултат на това се появяват много конспиративни теории, които свързват инките с извънземни или с извънземни сили.

Създава се голямо объркване, тъй като първите изследователи смятат, че е почти невъзможно да се постигне такова ниво на изработка без използване на колела или метални конструкции.

Камъните, използвани за изграждането на градските стени и много от сградите, са били старателно и прецизно издялани, за да паснат един към друг и да създадат плътно запечатване, без да са необходими колела или хоросани. Затова градът се е запазил в продължение на векове и дори е оцелял след много земетресения и природни бедствия.

8. Мачу Пикчу е един от най-добре запазените древни градове в Северна и Южна Америка.

След пристигането на испанците в Перу през XV в. започва период на разрушаване на религиозни и културни паметници и испанците заменят много от храмовете и свещените места на инките с католически църкви.

Една от причините, поради които Мачу Пикчу все още стои, е, че испанските конкистадори всъщност никога не са стигнали до самия град. Градът е бил и религиозен обект, но дължим оцеляването му на факта, че е много отдалечен и испанците никога не са си направили труда да стигнат до него.

Някои археолози твърдят, че инките са се опитали да попречат на испанските конкистадори да влязат в града, като са подпалили пътищата, които са водели към него.

9. Виждат се само около 40% от селището.

Чрез Canva

Когато се твърди, че е преоткрит през 1911 г., Мачу Пикчу е почти изцяло покрит с буйна горска растителност. След като новината се разпространява по целия свят, следва период на разкопки и премахване на растителността.

С течение на времето започват да се появяват много сгради, които са изцяло покрити със зеленина. Това, което виждаме днес, всъщност е само около 40% от действителното селище.

Останалите 60 % от Мачу Пикчу все още са в руини и са покрити с растителност. Една от причините за това е да се предпази обектът от прекомерен туризъм и да се ограничи броят на хората, които могат да влизат в този обект всеки ден.

10. Мачу Пикчу е бил използван и за астрономически наблюдения.

Инките са събрали много знания за астрономията и астрологията, разбрали са многобройни астрономически понятия и са успели да проследят положението на слънцето спрямо луната и звездите.

Техните обширни познания по астрономия могат да се видят в Мачу Пикчу, където два пъти годишно, по време на равноденствията, слънцето стои високо над свещените камъни, без да оставя сянка. Веднъж годишно, на 21 юни, сноп слънчева светлина прониква през един от прозорците на храма на слънцето, осветявайки свещените камъни в него, което показва отдадеността на инките към изучаването на астрономията.

11. Името на селището означава Стара планина.

На местния език кечуа, който все още се говори от много андски народи в Перу, Мачу Пикчу означава "стара планина".

Въпреки че испанският език става преобладаващ след XVI в. с пристигането на конкистадорите, местният език кечуа се е запазил и до днес. Така можем да проследим много топографски имена до старата империя на инките.

12. Перуанското правителство много добре защитава артефактите, намерени на мястото.

Когато е преоткрит през 1911 г., екипът от археолози успява да събере хиляди различни артефакти от мястото на Мачу Пикчу. Някои от тези артефакти включват сребро, кости, керамика и бижута.

Хиляди артефакти са изпратени за анализ и съхранение в университета в Йейл. Йейл така и не връща тези артефакти и след почти 100 години спорове между Йейл и перуанското правителство университетът най-накрая се съгласява да върне тези артефакти на Перу през 2012 г.

13. Туризмът в региона има забележителен ефект.

Чрез Canva

Мачу Пикчу е може би най-популярният туристически обект в Перу, въпреки усилията за предотвратяване на масовия туризъм и неговите странични ефекти, следите от него се виждат навсякъде.

Един от най-забележителните ефекти на масовия туризъм е присъствието на лами. Ламите винаги присъстват на място, въпреки че не са традиционно опитомени или използвани в този регион.

Ламите, които днес се виждат на територията на Мачу Пикчу, са докарани нарочно за туристите, а надморската височина на Мачу Пикчу не е идеална за тях.

14. Над Мачу Пикчу има зона, забранена за полети.

Правителството на Перу е много строго, когато става въпрос за опазване на обекта. Поради това не е възможно да се лети до Мачу Пикчу и перуанските власти никога не разрешават въздушни експедиции до обекта.

Целият район на Мачу Пикчу и околностите му вече е забранена за полети зона, след като е установено, че прелитанията на самолети нанасят щети на местната флора и фауна.

Единственият начин да се стигне до Мачу Пикчу е да се вземе влак от Куско или да се тръгне пеша по Пътеката на инките.

15. Пешеходният туризъм в руините и около тях е възможен, но не е лесен.

Мачу Пикчу е известен с върховете, които заобикалят руините, но много от пътуващите се сблъскват с необходимостта да поискат разрешение за изкачване на някои от най-известните върхове, които обикновено виждате на пощенски картички.

Въпреки че може да ви се стори малко трудно да посетите някои от тези горещи точки за пешеходен туризъм, в Мачу Пикчу има много хубави гледки, като една от тях е Мостът на инките, от който можете да видите археологическите структури в цялата им прелест.

16. Мачу Пикчу е бил и религиозен обект.

Освен че е бил едно от любимите убежища на императора, Мачу Пикчу е бил и поклонническо място, известно с храма на слънцето. Храмът на слънцето все още стои със своя елипсовиден дизайн и много прилича на някои храмове, открити в други градове на инките.

Местоположението на храма е много важно, защото е построен в непосредствена близост до резиденцията на императора.

Във вътрешността на храма има церемониална скала, която служи и за олтар. Два пъти годишно, по време на двете равноденствия и особено по време на юнското слънцестоене, слънцето показвало на инките цялата си мистична слава. Слънчевите лъчи попадали директно върху церемониалния олтар, което показвало естественото разположение на свещения храм спрямо слънцето.

17. Загиването на Мачу Пикчу е причинено от испанското завоевание.

След пристигането на испанските походници през XVI в. много южноамерикански цивилизации преживяват бърз упадък по различни причини. Една от тези причини е въвеждането на вируси и болести, които не са местни за тези земи. Тези пандемии са последвани и от разграбване на градовете и брутални завоевания.

Смята се, че Мачу Пикчу е изпаднал в разруха след 1572 г., когато столицата на инките пада под властта на испанците и управлението на императора приключва. Затова не е изненадващо, че Мачу Пикчу, който е толкова отдалечен и далечен, не доживява да види и ден от предишната си слава.

18. Мачу Пикчу е обект на световното наследство на ЮНЕСКО.

Мачу Пикчу се смята за едно от най-важните исторически места в Перу. Драматичният пейзаж, включващ историческото селище и масивната, изискана архитектура, която се слива с природата, осигурява на Мачу Пикчу етикет на обект на световното наследство на ЮНЕСКО през 1983 г.

Това вписване в списъка на ЮНЕСКО с обекти на културното наследство поставя Мачу Пикчу на картата като едно от най-големите чудеса на човешката цивилизация и поставя началото на нова ера на икономическо обновление на Перу.

19. Всяка година в Мачу Пикчу идват 1,5 милиона посетители.

Около 1,5 милиона посетители идват да видят Мачу Пикчу всяка година. Правителството на Перу полага допълнителни усилия, за да ограничи броя на посетителите и да защити този обект на културното наследство от по-нататъшно увреждане.

Правилата са много строги и перуанското правителство и Министерството на културата не позволяват влизане в обекта без обучен водач. Това се прави, за да се гарантира опазването на културното наследство. Водачите в Мачу Пикчу рядко обслужват повече от 10 души.

Продължителността на посещението може да варира, но правителството се опитва да я ограничи до около един час за обиколките с екскурзовод, а максималното време, което всеки може да прекара в Мачу Пикчу, е около 4 часа. Затова е препоръчително да проверите правилата, преди да резервирате билети, защото те могат да бъдат променени.

20. Става все по-трудно Мачу Пикчу да остане устойчив туристически обект.

Предвид факта, че всеки ден Мачу Пикчу се посещава от около 2000 души, обектът е подложен на бавна, но постоянна ерозия поради постоянното ходене на туристите по него. Ерозията се причинява и от проливни дъждове, а стабилизирането на структурите и терасите е много скъпо изпитание.

Непрекъснатото нарастване на туризма и селищата около Мачу Пикчу са друга причина за безпокойство, тъй като местните власти имат проблем с постоянното изхвърляне на отпадъци. Смята се, че това засилено човешко присъствие в региона е причинило изчезването на някои редки видове орхидеи и на андския кондор.

Приключване

Мачу Пикчу е завладяващо историческо място, разположено сред пустинята на Андите. Все по-трудно е това място да остане постоянно отворено за туризъм на високо ниво без строго управление. Това означава, че перуанското правителство вероятно ще трябва да ограничи броя на туристите в този древен обект на инките.

Мачу Пикчу е дал толкова много на света и все още гордо напомня за могъществото на империята на инките.

Надяваме се, че сте открили някои нови факти за Мачу Пикчу и че сме успели да представим причините, поради които този обект на културното наследство трябва да бъде защитен за бъдещите поколения.