Браги - поет, бог на Валхала

  • Споделя Това
Stephen Reese

    Богът на поезията и мъдростта Браги често се споменава в скандинавските легенди. Макар че ролята му в тези митове не е много значима, той е едно от най-единодушно обичаните скандинавски божества, което има и много мистериозна предистория.

    Кой е Bragi?

    Според исландския автор на "Прозаична Еда" Снори Стурлусон Браги е скандинавски бог на поезията, син на Один и съпруг на богинята Идун - богинята на обновлението, чиито ябълки давали на боговете безсмъртие.

    Никой друг автор не споменава Bragi като Один обаче, така че е спорно дали той е един от многото синове на Вседържителя или е просто "негов роднина". Други източници споменават Браги като син на великанката Гунлод, която пази медовина от поезия в друг мит.

    Независимо от това кои са родителите му, Браги често е описван като добър и мъдър бард, любящ съпруг и приятел на народа. Що се отнася до името му, то няма нищо общо с английския глагол да се хвалите но идва от старонорвежката дума за поезия, bragr.

    Кой е бил пръв - Браги като Бог или като човек?

    Произходът на Браги обаче не е единствената спорна точка около неговото наследство - мнозина вярват, че Браги изобщо не е бил бог. Това е така заради известния норвежки придворен бард от девети век Браги Боддасон. Поетът е бил част от дворовете на такива известни крале и викинги като Рагнар Лодброк, Бьорн ат Хауге и Остен Бели. Творчеството на поета е било толкова трогателно и изкусно, че и до днес той е един отнай-известният и емблематичен от старите скандинавски поети.

    Това, както и фактът, че повечето споменавания на бог Браги са сравнително скорошни, повдига въпроса кой е бил пръв - богът или човекът?

    Друго нещо, което подкрепя теорията, че човекът се "превръща" в бог, е фактът, че бог Браги често е описван като свирещ стиховете си на мъртвите герои, идващи във Валхала. много истории, описващи великите зали на Один, включват Браги, който посреща падналите герои. Това може да се разглежда като предположение, че Браги Боддасон, истинският поет, сам е отишъл във Валхала след смъртта си и по-късноавтори, които му "дават" божественост.

    В същото време обаче е също толкова вероятно богът да е "дошъл пръв", а Браги Боддасон да е бил просто известен бард, кръстен на бога. Липсата на митове за бог Браги преди IX в. едва ли е изненадваща, като се има предвид, че за повечето скандинавски богове рядко се пише преди това. Освен това има няколко мита, които предполагат, че за Браги е имало по-стари митове и легенди, които просто не саоцелели и до днес. Една такава легенда е Локасена.

    Локасена, Браги, Локи и братът на Идун

    Историята на Lokasenna разказва за голямо пиршество в залите на морския великан/бог Ægir. Поемата е част от сборника на Снори Стурлусон Поетична Еда а името му буквално се превежда като Летенето на Локи или Словесен дуел на Локи . Това е така, защото по-голямата част от стихотворението се състои от Локи препира се с почти всички богове и елфи по време на пира на Æгир, включително обижда почти всички присъстващи жени на прелюбодейство.

    Първата кавга на Локи в Lokasenna Както често се описва, че бардът посреща героите във Валхала, така и тук се казва, че той стоял пред вратите на залата на Æгир и посрещал гостите на морския гигант. Когато обаче Локи се опитал да влезе, бардът мъдро му отказал. Один обаче направил грешката да отмени решението на Браги и допуснал Локи вътре.

    След като влязъл вътре, Локи се погрижил лично да поздрави всички гости на Æгир с изключение на Браги. По-късно вечерта Браги се опитал да се извини на бога-измамник, като му предложил собствения си меч, пръстен за ръка и коня си, но Локи отказал. Вместо това Локи обвинил Браги в малодушие, като казал, че той се страхува да се бие най-много от всички богове и елфи в залата на Æгир.

    Това разгневило иначе спокойния поет и Браги казал на Локи, че ако са извън залата на морския гигант, ще му отнеме главата на хитреца. Преди нещата да се разгорещят още повече, съпругата на Браги Идун прегърнала Браги и се опитала да го успокои. В истинския си стил Локи се възползвал от възможността да се скара и на нея, като я обвинил, че прегръща убиеца на брат си След това богът-измамник започнал да обижда останалите гости на Æгир.

    Макар и на пръв поглед незначителен, този ред в Lokasenna може да ни разкаже много за неизвестната история на Браги и Идун.

    В познатите ни днес скандинавски митове и легенди Идун, богинята на обновлението, няма брат и Браги не убива никого, свързан с Идун. Ако е вярна, тази реплика обаче предполага, че има други, много по-стари митове за бога на поезията, които просто не са оцелели до наши дни.

    Това е много правдоподобно, тъй като историците винаги са признавали, че само малка част от древните скандинавски и германски митове са оцелели до наши дни. Това би означавало също, че бог Браги със сигурност предшества барда Браги Боддасон.

    Символика на Bragi

    Символиката на Браги като бог на поезията е доста ясна и недвусмислена. Древните скандинавци и германци са ценели бардовете и поезията - много от старите скандинавски герои също са били бардове и поети.

    Божественият характер на поезията и музиката се илюстрира и от факта, че Браги често е описван като човек с божествени руни, издълбани в езика му, което прави стиховете му още по-вълшебни.

    Значението на Bragi в съвременната култура

    Макар че Браги е бил обичан от древните скандинавци и до ден днешен е ценен като символ в Скандинавия, той не присъства много в съвременната култура.

    Той е включен в цифровата игра с карти Mythgard, но освен това може да бъде видян най-вече в стари картини, като тази от средата на XIX в. на Карл Валбом или това изображение на Браги и Идун от 1985 г. на Лоренц Фрьолих.

    Приключване

    Въпреки че се появява често в скандинавската митология, Браги не играе решаваща роля в историите. Вероятно обаче много от историите за Браги не са оцелели до наши дни, което означава, че знаем само малка част от това кой всъщност е известният божествен бард.

    Стивън Рийз е историк, специалист по символи и митология. Той е написал няколко книги по темата и негови трудове са публикувани в списания и списания по целия свят. Роден и израснал в Лондон, Стивън винаги е имал любов към историята. Като дете той прекарваше часове в изучаване на древни текстове и изследване на стари руини. Това го кара да преследва кариера в историческите изследвания. Очарованието на Стивън към символите и митологията произтича от убеждението му, че те са в основата на човешката култура. Той вярва, че като разберем тези митове и легенди, можем да разберем по-добре себе си и нашия свят.