Съдържание
Историята на движението за избирателни права на жените е дълга и изпълнена с много успехи, разочарования, обрати и завои. Тази история е завладяващ прозорец към един доста специален период от американската история. Движението се преплита и с множество други ключови движения и събития в американската история, като Гражданската война, правото на глас на афроамериканците, расисткото напрежение, Първата световна война иповече.
В тази кратка статия ще разгледаме движението за избирателни права на жените и ще се запознаем с основната хронология.
Произход на борбата за избирателни права на жените
Началото на избирателното право на жените може да се проследи до началото на XIX в., преди Гражданската война. Още през 20-те и 30-те години на XIX в. повечето щати на САЩ разширяват правото на глас на всички бели мъже, независимо от това колко собственост и пари притежават.
Това само по себе си е голяма стъпка от историческа гледна точка, но все още ограничава правото на глас на повечето американци. Въпреки това този важен етап в правото на глас дава на някои жени стимул да започнат да настояват за правата на жените.
Няколко десетилетия по-късно първите активисти за избирателни права на жените се събират на Конвента в Сенека Фолс. Конвентът се провежда през 1848 г. в Сенека Фолс, Ню Йорк. В него участват предимно жени, но и няколко мъже активисти, които са започнали да се застъпват за правата на жените. Организатори на събитието са известните вече реформаторки Елизабет Кейди Стантън и Лукреция Мот.
Естествено, конгресът стигна до лесен извод - жените са самостоятелни личности и заслужават да бъдат чути и отчетени техните политически възгледи.
Въздействие на Гражданската война
По онова време по-голямата част от американската общественост не се интересува много от заключението на няколко активистки на конгрес в щата Ню Йорк. През 50-те години на XIX в. застъпничеството за правата на жените е бавно и трудно, но успява да привлече вниманието на хората. Заради Гражданската война в САЩ през 60-те години на XIX в. обаче напредъкът за избирателните права на жените се забавя.
Войната не само привлича вниманието на американския народ, но е последвана и от ратифицирането на 14-ата и 15-ата поправка на Конституцията на САЩ. Макар и сами по себе си да са велики, тези две поправки не допринасят особено за правата на жените. Всъщност те са точно обратното.
През 1968 г. е ратифицирана 14-ата поправка, която уточнява, че конституционната защита вече се отнася за всички граждани на САЩ. Има обаче една малка подробност, че думата "гражданин" все още се определя като "мъж". 15-ата поправка, ратифицирана две години по-късно, гарантира на всички чернокожи американци правото да гласуват, но все още не включва жените от всички раси.
Суфражетките решиха да погледнат на всичко това не като на неуспех, а като на възможност. Започнаха да се появяват все повече организации за защита на правата на жените, които се съсредоточиха върху 14-ата и 15-ата поправка като въпроси, по които да притискат законодателите. Много от тях дори отказаха да подкрепят 15-ата поправка не заради това, което тя включваше, а заради това, което все още липсваше - права за цветнокожите жени, както и за белите.жени.
По ирония на съдбата расистките южни организации след войната също се присъединиха към каузата за правата на жените. Техният стимул обаче беше съвсем различен - при наличието на двете нови поправки тези хора виждаха в правата на жените начин да удвоят "белите гласове" и да получат по-голямо мнозинство от цветнокожите американци. В интерес на истината, техните изчисления се оказаха верни. По-важното обаче е, че в крайна сметка те подкрепихаправилния въпрос, дори и да го правят по погрешни причини.
Разделение в движението
Елизабет Кейди Стантън. PD.
Все пак расовият въпрос временно вбива клин в движението за права на жените. Някои суфражистки се борят за нова поправка на конституцията за всеобщо избирателно право. Национална асоциация за женско самоуправство В същото време обаче други активисти смятат, че движението за избирателни права на жените пречи на все още младото движение за овластяване на чернокожите американци, тъй като е доста непопулярно.
Това разделение коства на движението цели две десетилетия на неоптимална ефективност и разнопосочни послания. Все пак до 90-те години на XIX в. двете страни успяват да преодолеят повечето от различията си и създават Национална асоциация за суфражизъм на жените в САЩ с Елизабет Кейди Стантън като неин първи президент.
Еволюиращо движение
Подходът на активистите също започна да се променя. Вместо да твърдят, че жените са същите като мъжете и заслужават същите права, те започнаха да подчертават, че жените са различни и затова тяхната гледна точка също трябва да бъде чута.
Следващите три десетилетия са активни за движението. Много активисти провеждат митинги и кампании за гласуване, а други - именно чрез кампанията на Алис Пол Национална женска партия - се насочи към още по-войнствен подход чрез пикети в Белия дом и гладни стачки.
Към средата на 10-те години на ХХ в. нещата сякаш достигат повратна точка, когато друга голяма война спира движението - Първата световна война. Както и при конституционните поправки след Гражданската война обаче, суфражетките виждат в това по-скоро възможност, отколкото нещо друго. Тъй като жените активно участват във военните действия като медицински сестри и работнички, активистките за правата на жените твърдят, че жените саочевидно са също толкова патриотични, усърдни и заслужават гражданство, колкото и мъжете.
Изпълнена мисия
И този последен тласък наистина успя.
На 18 август 1920 г. 19-ата поправка на Конституцията на САЩ е окончателно ратифицирана, като дава право на жените от всички раси и етноси в САЩ да гласуват. на следващите избори 3 месеца по-късно гласуват общо 8 милиона жени. сто години по-късно в САЩ се провеждат избори, а жените гласуват повече от мъжете - още от прословутите избори между Рейгън и Картър.през 1980 г. жените надделяват над мъжете в избирателните секции.