Мидас е вероятно един от най-известните персонажи, които се появяват в историите на гръцката митология. Той е запомнен със силата, която притежавал, за да превръща всичко, до което се докосне, в чисто злато. Историята на Мидас е значително адаптирана от времето на древните гърци, като са добавени много промени в нея, но в основата си тя е урок за алчността.

Мидас - цар на Фригия

Мидас бил осиновен син на цар Гордий и богинята Кибела. Докато Мидас бил още бебе, стотици мравки носели житни зърна към устата му. Това било ясен знак, че му е отредено да бъде най-богатият цар от всички.

Мидас става цар на Фригия, разположена в Мала Азия, и събитията от историята на живота му се развиват там, както и в Македония и Тракия. Казват, че той и хората му живеели близо до планината Пиерия, където Мидас бил верен последовател на Орфей , известният музикант.

Мидас и хората му се преместват в Тракия и накрая в Мала Азия, където стават известни като "фригийци". В Мала Азия Мидас основава град Анкара. Той обаче не е запомнен като цар-основател, а е известен със "златното си докосване".

Мидас и златното докосване

Дионис , гръцкият бог на виното, театъра и религиозния екстаз, се готвел да тръгне на война. със свитата си той започнал да пътува от Тракия към Фригия. един от членовете на свитата му бил Силенос, сатир който е бил едновременно наставник и спътник на Дионис.

Силенос се отделил от групата пътешественици и се озовал в градините на Мидас. Слугите го отвели при своя крал. Мидас приел Силенос в дома си и му дал всичката храна и напитки, които можел да пожелае. В замяна сатирът забавлявал семейството на краля и кралския двор.

Силенос престоял в двореца десет дни, а после Мидас го отвел обратно при Дионис. Дионис бил толкова благодарен, че Силенос бил много добре обгрижван, че заявил, че ще изпълни всяко желание на Мидас като награда.

На Мидас не му отнело много време да обмисли желанието си , защото подобно на повечето смъртни той ценял златото и богатството повече от всичко останало. Той помолил Дионис да му даде способността да превръща в злато всичко, до което се докосне. Дионис предупредил Мидас да размисли, но по настояване на царя се съгласил с желанието. Цар Мидас бил дарен със Златното докосване.

Проклятието на златното докосване

Отначало Мидас бил развълнуван от дарбата си. Той се заел да превръща безполезни парчета камък в безценни късове злато. Твърде бързо обаче новостите в докосването се изчерпали и той започнал да се сблъсква с проблеми със силите си, тъй като храната и напитките му също се превръщали в злато, щом ги докоснел. Гладен и притеснен, Мидас започнал да съжалява за дарбата си.

Мидас се втурнал след Дионис и го помолил да върне дара, който му бил дал. Тъй като Дионис все още бил в много добро настроение, той казал на Мидас как сам може да се отърве от Златното докосване.

Той казал на Мидас да се изкъпе в горните води на река Пактол, която течала близо до планината Тмол. Мидас опитал и докато се къпел, реката започнала да носи изобилие от злато. Когато излязъл от водата, Мидас разбрал, че Златното докосване го е напуснало. Река Пактол станала известна с големите количества злато, които носела и които по-късно станали източник на богатството на цар Крез.

В по-късните версии дъщерята на Мидас се разстроила, че всички цветя са се превърнали в злато, и дошла да види баща си. Когато той я докоснал, тя веднага се превърнала в златна статуя. Това накарало Мидас да осъзнае, че дарът му всъщност е проклятие. Тогава той потърсил помощта на Дионис, за да обърне дара.

Състезанието между Аполон и Пан

Друг известен мит, свързан с цар Мидас, разказва за присъствието му на музикално състезание между Pan , богът на дивата природа, и Apollo , богът на музиката. пан се бил похвалил, че неговият сиринкс е много по-добър музикален инструмент от лирата на аполон, и затова било организирано състезание, за да се реши кой инструмент е по-добър. Ourea Тмол, богът на планините, е призован за съдия, който да вземе окончателното решение.

Тмол обявил, че Аполон и неговата лира са спечелили състезанието, и всички присъстващи се съгласили с това, с изключение на цар Мидас, който много гръмко обявил, че инструментът на Пан е по-добър. Аполон се почувствал обиден и, разбира се, никой бог не би позволил на смъртен да го обиди.

В гнева си той превърнал ушите на Мидас в уши на магаре, защото само магарето не можело да разпознае красотата на музиката му.

Мидас се върнал вкъщи и всячески се опитал да скрие новите си уши под пурпурен тюрбан или фиргийска шапка. Това обаче не помогнало и бръснарят, който подстригал косата му, открил тайната му, но се заклел да пази тайна.

Бръснарят почувствал, че трябва да разкаже за тайната, но се страхувал да наруши обещанието си пред краля, затова изкопал дупка в земята и изрекъл думите Цар Мидас има магарешки уши' След това отново запълни дупката.

За негово нещастие от дупката израснала тръстика, която при всеки полъх на вятъра прошепвала: "Цар Мидас има магарешки уши." Тайната на царя била разкрита пред всички, които се намирали наблизо.

Синът на крал Мидас - Ankhyros

Анкирос бил един от синовете на Мидас, който бил известен със своята саможертва. Един ден в местността, наречена Келаена, се отворила огромна дупка и тъй като тя ставала все по-голяма и по-голяма, много хора и домове паднали в нея. Цар Мидас бързо се посъветвал с оракулите как да се справи с дупката и бил посъветван, че тя ще се затвори, ако хвърли в нея най-ценното, което притежава.

Мидас започнал да хвърля всякакви предмети, като сребърни и златни, в дупката, но тя продължавала да расте. Синът му Анкирос гледал как баща му се бори и за разлика от баща си разбрал, че на света няма нищо по-ценно от живота, затова яхнал коня си направо в дупката. В един момент дупката се затворила след него.

Смъртта на Мидас

Според някои източници по-късно царят изпил кръвта на един вол и се самоубил, когато кимерийците нахлули в царството му. Според други версии Мидас умрял от глад и обезводняване, когато не могъл да яде и да пие за Златното докосване.

Накратко

Историята за цар Мидас и златното докосване е разказвана и преразказвана от векове. Тя носи поука за последствията, които могат да настъпят, ако сме прекалено алчни за богатство.