Съдържание
В днешния свят йога е добре позната със своите физически и физиологични ползи. Въпреки това тази дейност с ниско натоварване има дълга история, която изглежда датира отпреди 5000 години. Продължете да четете, за да научите повече за древния произход на йога, религиозните и философските концепции, свързани с нея, и нейната еволюция във времето.
Древният произход на йога
Историческите данни сочат, че йога е била практикувана за първи път от цивилизацията Инд-Сарасвати, известна още като Харапската цивилизация , която процъфтява в долината на Инд (днешна Северозападна Индия), някъде между 3500 и 3000 г. пр.н.е. Вероятно е започнала като упражнение за съзерцание, практикувано за облекчаване на ума.
Трудно е обаче да разберем как се е възприемала йога през този период, най-вече защото никой все още не е открил ключа към разбирането на езика на народа Инд-Сарасвати. Така техните писмени документи остават загадка за нас и до днес.
Pashupati Seal. PD.
Може би най-добрата улика, която историците имат от този ранен период по отношение на практикуването на йога, е изображението, което може да се види в печата на Пашупати. Печатът на Пашупати (2350-2000 г. пр. Хр.) е стеатитов печат, произведен от народа Инд-Сарасвати, който изобразява седнал трикрак, рогат човек (или божество), който изглежда мирно медитира между бивол и тигър. Според някои учени привидно лекият контрол, който централната фигура на печата упражнява над заобикалящите го зверове, може да е символ на силата която успокоеният ум владее над дивите страсти на сърцето.
След като в зенита си се превръща в най-голямата цивилизация на Древния свят, цивилизацията на Инд-Сарасвати започва да запада някъде около 1750 г. пр. н. е., докато не изчезва. Причините за това изчезване все още са предмет на спорове между учените. Йога обаче не изчезва, тъй като вместо това практиката ѝ е наследена от индоарийците - група номадски народи, които първоначално са отКавказ и пристигат и се установяват в Северна Индия около 1500 г. пр.
Ведическото влияние в предкласическата йога
Индоарийците са имали богата устна традиция, изпълнена с религиозни песни, мантри и ритуали, които са се предавали от поколение на поколение в продължение на векове, докато най-накрая са били записани някъде между 1500 и 1200 г. пр.н.е. Този акт на съхранение е довел до поредица от свещени текстове, известни като Ведите.
Думата "йога" се появява за пръв път в най-старата веда - Риг Веда. Тя се използва за описание на медитативните практики на някои дългокоси аскети, които пътували из Индия в древността. Според традицията обаче именно брахманите (ведическите жреци) и ришите (мистичните ясновидци) са тези, които всъщност започват да развиват и усъвършенстват йога презпериод, който се простира от 15 до 5 век пр. н. е.
За тези мъдреци привлекателността на йога далеч надхвърляла възможността за постигане на по-спокойно състояние на ума. Те смятали, че тази практика може да помогне на индивида да достигне до божественото в себе си чрез отричане или ритуално жертване на егото/себе си.
От средата на V до II в. пр. н. е. брахманите също документират своите религиозни преживявания и идеи в сборник от свещени текстове, известен като Упанишади. За някои учени Упанишадите са опит за организиране на духовното знание, съдържащо се във Ведите. Традиционно обаче практикуващите различните религии, основани на Ведите, също са разглеждали Упанишадите като поредица отпрактически учения, които са съставени предимно с цел хората да разберат как да интегрират основните елементи на тази религиозна традиция в живота си.
Съществуват поне 200 упанишади, които обхващат широк спектър от религиозни теми, но само 11 от тях се смятат за "основни" упанишади. Сред тези текстове Йогататва упанишада е от особено значение за практикуващите йога (или "йогите"), тъй като в нея се обсъжда значението на овладяването на тялото като средство за постигане на духовно освобождение.
Тази Упанишада засяга и една повтаряща се, но съществена тема на ведическата традиция: схващането, че хората не са техните тела или умове, а душите им, които са най-известни като "Атман". Атман е автентичен, вечен и неизменен, докато материята е временна и подлежи на промяна. Освен това именно отъждествяването на хората с материята в крайна сметка води до развиване на заблудавъзприемане на реалността.
През този период е установено, че има поне четири вида йога. Те са:
- Мантра йога : Практика, в центъра на която е пеенето на мантри
- Laya Yoga : Практика, насочена към разтваряне на съзнанието чрез медитация.
- Хатха йога : Практика, която поставя акцент върху физическата активност
- Раджа йога : Комбинация от всички предишни видове йога
Всички тези учения в крайна сметка са доразвити и организирани от йогинския мъдрец Патанджали.
Патанджали и развитието на класическата йога
Все още бестселър. Вижте това тук.
В предкласическия си етап йога се е практикувала според няколко различни традиции, които са се развивали едновременно, но не са били, строго погледнато, организирани в система. Но това се променя между I и V в. от н.е., когато индуисткият мъдрец Патанджали пише първото систематично представяне на йога, което води до сборник от 196 текста, най-известни като "Йога сутри" (или "ЙогаАфоризми").
Систематизирането на йога от Патанджали е дълбоко повлияно от философията на Самкхя, която постулира съществуването на първичен дуализъм, състоящ се от Пракрити (материя) и Пуруша (вечен дух).
Съответно тези два елемента първоначално са били отделни, но Пуруша погрешно е започнал да се отъждествява с някои аспекти на Пракрити в определен момент от своята еволюция. По същия начин, според виждането на Патанджали, хората също преминават през този вид отчуждаване, което в крайна сметка води до страдание. Йога обаче се опитва да обърне тази динамика, като дава на хората възможност дапостепенно да изоставят илюзията за "равностойна на себе си материя", за да могат отново да навлязат в първоначалното си състояние на чисто съзнание.
Ащанга йога на Патанджали (Йога на осемте крайника) организира практиката на йога в осем етапа, всеки от които йогинът трябва да овладее, за да постигне Самадхи (просветление). Тези етапи са:
- Яма (въздържание): Етична подготовка, която включва научаване как да се контролира импулсът да се нараняват други хора. От решаващо значение за този етап е въздържането от лъжа, алчност, похот и кражба.
- Нияма (дисциплина): През този етап йогинът трябва да се научи да практикува редовно пречистване на тялото си (чистота), да се задоволява с материалното си положение, да води аскетичен начин на живот, да изучава постоянно метафизиката, свързана с духовното освобождение, и да задълбочава предаността си към Бога.
- Асана (място): Този етап включва поредица от упражнения и пози на тялото, които имат за цел да подобрят физическото състояние на ученика. Асаните имат за цел да осигурят на практикуващия йога повече гъвкавост и сила. На този етап йогинът трябва да овладее и способността да задържа научените пози за по-дълъг период от време.
- Пранаяма (контрол на дишането): Този етап, който се отнася и до физическата подготовка на индивида, се състои от серия дихателни упражнения, целящи да доведат йогина до състояние на пълна релаксация. Пранаяма също така улеснява стабилизирането на дишането, което от своя страна позволява на ума на практикуващия да не се разсейва от повтарящи се мисли или усещания за физически дискомфорт.
- Пратяхара (оттегляне на сетивата): Този етап включва упражняване на способността да се оттегли вниманието на сетивата от обектите, както и от други външни дразнители. Пратяхара не е затваряне на очите за реалността, а съзнателно затваряне на процесите на ума за сетивния свят, за да може йогинът да започне да се приближава към своя вътрешен, духовен свят.
- Дхарана (концентрация на ума): През тази фаза йогинът трябва да упражнява способността си да фиксира погледа на ума си върху едно конкретно вътрешно състояние, образ или една част от тялото си за продължителен период от време. Например умът може да бъде фиксиран върху мантра, образ на божество или върха на носа. Дхарана помага на ума да не се отклонява от една мисъл към друга, като по този начин подобрява способността на практикуващия за концентрация.
- Дхяна (концентрирана медитация): На този етап йогинът трябва да практикува медитация без преценка, фокусирайки ума си върху един неподвижен обект. Чрез Дхяна умът се освобождава от предварителните си идеи, което позволява на практикуващия да се занимава активно с неговия фокус.
- Самадхи (пълно себесъбиране): Това е най-висшето състояние на концентрация, което човек може да постигне. Чрез Самадхи потокът на съзнанието на медитиращия преминава свободно от него към обекта на съсредоточаването му. Смята се също, че при достигането на този етап йогинът получава достъп и до по-висша и по-чиста форма на реалността.
Според хиндуизма овладяването на Самадхи (и последващото постигане на просветление) позволява на човека да постигне Мокша, т.е. духовно освобождение от цикъла на смъртта и прераждането (Самсара), в който са хванати повечето души.
Днес повечето съществуващи школи по йога основават учението си на визията на Патанджали за класическата йога. В западния свят обаче повечето школи по йога се интересуват предимно от физическите аспекти на йога.
Как йога достига до западния свят?
За първи път йога достига западния свят между края на XIX и началото на XX век, когато някои индийски мъдреци, пътували до Европа и САЩ, започват да разпространяват новината за тази древна практика.
Историците често предполагат, че всичко е започнало с поредица от лекции, изнесени от йогина Свами Вивекананда в Парламента на световната религия в Чикаго през 1893 г., посветени на практикуването на йога и ползите от нея. Там лекциите и последвалите ги демонстрации на Вивекананда били приети с благоговение и голям интерес от западната аудитория.
Йога, която се появява на Запад, обаче е опростена версия на по-старите йогийски традиции с акцент върху асаните (позите на тялото). Това обяснява защо в повечето случаи широката общественост на Запад мисли за йога предимно като за физическа практика. Такова опростяване е извършено от някои известни майстори на йога като Шри Йогендраджи и самия Свами Вивекананда.
По-широка публика има възможност да се запознае отблизо с тази практика, когато в САЩ започват да се откриват школи по йога през първата половина на XX в. Сред тези институции едно от най-запомнящите се е студиото по йога, основано от Индра Деви в Холивуд през 1947 г. Там йогинята посреща различни филмови звезди от онова време, като Грета Гарбо, Робърт Райън и ГлорияСуонсън, като нейни ученици.
Книгата Йога: безсмъртие и свобода (Le Yoga: Immortalité et Liberté) , публикувана през 1954 г. от известния историк на религиите Мирча Елиаде, също допринася за това религиозното и философското съдържание на йога да стане по-достъпно за западните интелектуалци, които скоро разбират, че йогистките традиции представляват интересна противотежест на капиталистическите мисловни течения на епохата.
Какви са ползите от практикуването на йога?
Освен че помага на хората да се настроят към вътрешния си духовен свят, практикуването на йога има и други (по-осезаеми) ползи, особено по отношение на подобряването на физическото и психическото здраве. Това са някои от предимствата, от които можете да се възползвате, ако решите да се занимавате с йога:
- Йога може да помогне за регулиране на кръвното налягане, което от своя страна намалява риска от сърдечни пристъпи.
- Йога може да помогне за подобряване на гъвкавостта, баланса и силата на тялото
- Дихателните упражнения, свързани с йога, могат да подобрят функциите на дихателната система
- Практикуването на йога също може да намали стреса
- Йога може да помогне за намаляване на възпалението на ставите и подутите мускули
- Практикуването на йога позволява на ума да се съсредоточи върху задачите за по-дълги периоди от време.
- Йога може да помогне за намаляване на тревожността
- Практикуването на йога може също така значително да подобри позите на тялото
- Йогата може да помогне за подобряване на навиците за сън
За обобщаване
Ясно е, че йога има дълга история, през която се е развивала. Ето едно кратко обобщение на основните моменти, разгледани по-горе:
- За първи път йога се практикува от цивилизацията Инд-Сарасвати в долината на река Инд (Северозападна Индия) приблизително между 3500 и 3000 г. пр.
- В този ранен етап йога вероятно е била смятана за упражнение за съзерцание.
- След края на цивилизацията Инд-Сарасвати, някъде около 1750 г. пр.н.е., индоарийските народи наследяват практиката на йога.
- След това настъпва процес на развитие, продължил около десет века (XV-V в.), по време на който практиката на йога еволюира, включвайки религиозно и философско съдържание.
- По-късно тази богата традиция е организирана от хиндуисткия мъдрец Патанджали, който по някое време между II и V век от н.е. представя систематизирана версия на йога, известна като Ащанга йога (йога на осемте крайника).
- Визията на Патанджали гласи, че има осем етапа в йога, всеки от които практикуващият трябва да овладее първо, за да постигне просветление и духовно освобождение.
- От края на XIX в. някои йогийски майстори въвеждат опростена версия на йога в западния свят.
Днес йога продължава да е популярна в цял свят, като се възхвалява заради физическите и психическите ѝ ползи.