Кампанията на Наполеон Бонапарт в Египет през 1799 г. води до едно от най-важните открития на всички времена. В желанието си да отмъсти на Великобритания Наполеон повежда армия от войници и учени към стратегически разположената колония в Северна Африка.

Докато възстановява крепост в района на Розета, за която се смятало, че помага за възпрепятстване на търговията на Великобритания, и се вярвало, че е могъща древна цивилизация, сравнима само с Гърция и Рим, Пиер-Франсоа Бушар, френски офицер, ненадейно се натъква на черна каменна плоча, която по-късно ще направи революция в Египет. Тя се превръща в ключ към разбирането на египетските йероглифи.

Какво е Розетският камък?

Розетският камък е древна каменна плоча, висока 44 инча и широка 30 инча, изработена от черен гранодиорит. На нея са изписани три различни вида писменост: гръцка, египетска демотична и египетски йероглифи. Използването на йероглифите е преустановено през IV в., така че учените от XIX в. са озадачени защо тази форма на писменост се появява на плочата, която датира от 196 г. пр.н.е.

Макар да се твърди, че не е красив на вид, камъкът е скъпоценен камък за съвременната история, тъй като е помогнал за разшифроването на йероглифите, които дотогава са били загадка. Йероглифите са били използвани от различни цивилизации, но не са били документирани от никоя, освен от египтяните.

Преди откриването му учените са правили опити да разтълкуват писанията, написани с йероглифи, но без успех. След като обаче учените успяват да разчетат писанията, оставени от древните египтяни, това отваря пред тях цял нов свят.

Следователно може да се каже, че Розетският камък не само разкрива египетския език и култура, но и дава възможност за запознаване с други древни култури като Месопотамия, Древен Китай, маите и олмеките.

История на Розетския камък

Розетският камък е създаден в резултат на декрет, издаден от група египетски духовници от името на цар Птолемей V Епифан през 196 г. пр. н. е. и е трябвало да засвидетелства неговата преданост и щедрост. В декрета има 14 реда йероглифи, обичайно използвани от жреците, 32 реда демотично писмо, използвано за ежедневни цели, и 53 реда гръцко писмо.

Смята се, че камъкът, който първоначално се е съхранявал в храм в Саис, е бил преместен през късната античност или през периода на Мамелюк в град Розета, известен още като град Рашид, и е бил използван като строителен материал за форт Жулиен, където по-късно е открит от французите.

Камъкът, наред с други древни предмети, събрани от френската комисия, е предаден на британците през 1801 г., след като британците побеждават французите и завладяват колонията. През 1802 г. той е преместен в Британския музей. Оттогава почти винаги е изложен там, но е преместен временно по време на Първата световна война и според сведенията е най-разглежданият артефакт в експозицията.

Какво символизира Розетският камък?

Свещен надпис - Розетският камък е бил изписан от жреци, като един от използваните езици е бил йероглифният. Освен това терминът "йероглиф" означава "свещен изписан знак". В резултат на това той е започнал да се възприема като символ за свещен надпис.

Културно откритие - Откриването и разкодирането на Розетския камък е културно откритие. То разкрива египетската цивилизация пред света и води до разбирането на една отдавна неизвестна династия.

Ключ към нови концепции - Благодарение на откриването на Розетския камък са разкодирани дълго загадъчните йероглифи. По тази причина терминът "Розетски камък" започва да означава "важен ключ към нова концепция".

За йероглифите

Йероглифното писмо, изобретено от Египтяни около 3100 г. пр.н.е., е използвана от древната цивилизация за граждански и религиозни цели. В нея не се използват гласни или препинателни знаци, а вместо това има около 700-800 картинки, състоящи се от идеограми (символи, представящи идея или предмет) и фонограми (символи, представящи звуци). С течение на времето йероглифите са съкратени, за да образуват писменост, известна като Йератичен и по-късно съкратен на Демотичен шрифт.

Въпреки че съкратените версии се оказват по-ефективни от оригиналните йероглифи, последните остават предпочитани за религиозни и художествени цели. Специфичните употреби на йероглифите включват записи на исторически събития, автобиографии на починали, писане на молитви и религиозни текстове, както и украса на бижута и мебели.

Декодиране на Розетския камък

Като първи двуезичен текст от Древен Египет, възстановен в съвременната епоха, Розетският камък предизвиква интерес главно защото, както беше споменато по-горе, дава възможност за разгадаване на кодираната йероглифна писменост. Трите вида писменост, използвани за текста, са много сходни, поради което е използван за дешифриране и тълкуване.

При издълбаването на Розетския камък първият надпис е направен на древния Йероглифи , който можеха да разберат само високообразованите и уважавани свещеници; вторият надпис беше направен на Йератичен, които елитните цивилни разбира; и третият в Гръцки , който се е превърнал в най-често използвания език в египетското управление и образование по време на управлението на Александър Велики. Чрез разшифроването на гръцкия надпис учените са успели да разгадаят кода на Розетския камък.

Дешифрирането на камъка започва с Томас Йънг, британски учен. Той успява да установи, че йероглифната част на указа съдържа шест подобни картуша (овални фигури, обхващащи йероглифите). Йънг потвърждава още, че тези картуши представляват цар Птолемей V Епифан. Това откритие води до разбирането, че други картуши, открити върху други предмети, саУченият, за когото се твърди, че е разглеждал египетското чудо като математическа задача, успял също така да определи фонетичните звуци, които някои глифове имитирали, като по този начин разбрал как думите се членуват в множествено число.

Истинското разгадаване на шифъра обаче се случва през 1822 г. Френският учен Жан-Франсоа Шамполион, за разлика от своя предшественик Томас, е добре обучен в коптския диалект на гръцкия език и има обширни познания за Египет. Тези познания, съчетани с ентусиазма му, помагат на учения да разбере, че докато йероглифите представят коптски звуци, демотичното писмо предаваи че както в йероглифния, така и в демотичния текст се използват фонетични знаци за изписване на чужди имена и местни египетски думи. С новопридобитите си знания Шамполион успява да създаде азбука от фонетични йероглифни знаци. С подкрепата на други учени той в крайна сметка е обявен за баща на египтологията.

Разчупването на Розетския камък разкрива, че надписът е имал за цел да опише благородните дела на цар Птолемей V Епифан, обещанията на съвета на жреците за укрепване на царския култ и обещанието да се изпише декретът върху камък на трите езика и камъните да се поставят в храмове в цял Египет.

Съвременният Розетски камък - Розетският диск

Вдъхновени от Розетския камък, лингвисти от цял свят се обединиха в проекта "Розета", чиято цел е да съхрани основните и местните езици, за да гарантира, че нито един от тях няма да бъде загубен. За тази цел групата специалисти създаде цифрова библиотека, известна като "Розетския диск".

Сайтът Диск Rosetta може да е достатъчно портативен, за да се побере в дланта ви, но е богатство от информация, която съдържа над 1500 човешки езика, микроскопично гравирани върху диска.

Страниците на диска, всяка от които е само около 400 микрона, могат да бъдат прочетени само с помощта на микроскоп със захранване 650Х. Дискът помага за бързото и лесно разбиране на езика. Той също така позволява на човек да бъде уверен, когато говори новоучената лексика.

Приключване

В годините след дешифрирането на Розетския камък са открити още няколко дву- и триезични египетски надписа, които допълнително улесняват процеса на превод. Въпреки това Розетският камък остава най-значимият ключ към египтологията и разбирането на египетската цивилизация.