Атинската демокрация е първата известна демокрация в света. Въпреки че Аристотел намеква за това, че Атина не е единственият град, приел демократично управление, Атина е единственият град-държава, за който има данни за развитието и установяването на демократични институции.

Наличието на записки за историята на Атина помогна на историците да предположат как е възникнала и се е разпространила гръцката демокрация. Така знаем, че преди Атина да направи първия си опит за демократично управление, тя е била управлявана от висши магистрати и Ареопага, които са били аристократи.

Установяването на демокрацията в Атина става на няколко етапа в резултат на икономически, политически и социални обстоятелства. Тези аспекти постепенно се влошават в резултат на политическата система, която първоначално е управлявана от царе. Впоследствие градът се оказва олигархия, в която се избират длъжностни лица само от аристократични семейства.

Източниците се различават по въпроса колко етапа е имало в развитието на атинския демокрация . В тази статия ще разгледаме седемте най-важни етапа от историята на този демократичен град-държава.

Драконовска конституция (621 г. пр. Хр.)

Резба на Драко Библиотека на Върховния съд на САЩ. Справедливо използване.

Дракон е първият регистриран законодател или законодател на Атина. Той променя многогодишната система на устно право в писмено право, което може да се прилага само от съд. Този писмен кодекс е известен като Драконовата конституция.

Драконианската конституция била изключително сурова и строга. Тези характеристики били причината почти всеки един закон да бъде отменен по-късно. Въпреки това този правен кодекс бил част от първите по рода си и се смята за най-ранния пробив в атинската демокрация.

Солон (ок. 600 - 561 г. пр. Хр.)

Солон е поет, конституционен законодател и лидер, който се бори срещу политическото и икономическото влошаване на Атина. Той предефинира конституцията, за да създаде основите на демокрацията. Въпреки това, докато го прави, той създава и други проблеми, които трябва да бъдат решени.

Една от най-значимите реформи в конституцията е, че хора, различни от аристократите, родени в благороднически семейства, могат да се кандидатират за определени длъжности. Заместването на наследственото право на участие в управлението с право, основано на богатството, при което в зависимост от това колко собственост притежават, те могат да получат право или да им бъде отказана кандидатурата. Въпреки тези промени Солон запазва социалната принадлежност на Атика и Атинайерархия на клановете и племената.

След края на управлението му в политическите фракции настъпват много вълнения, които предизвикват множество конфликти. Едната страна е съставена от средната класа и селяните, които подкрепят реформите му, докато другата страна, съставена от благородниците, подкрепя възстановяването на стария тип аристократично управление.

Тиранията на пеисистратите (561-510 г. пр. Хр.)

Илюстрация от 1838 г. на Пеисистрат, който се връща в Атина с Атина. PD.

Пеисистрат е владетел на древна Атина. При първия си опит да управлява се възползва от размириците в политическите фракции и получава контрол над Акропола чрез преврат през 561 г. пр.н.е. Той обаче е краткотраен, защото основните кланове го отстраняват от поста му.

След неуспеха си той опитва отново. Този път получава помощ от чужда армия и от партията на хълмовете, която се състои от хора, които не са били нито в партията на равнината, нито в тази на крайбрежието. Благодарение на това той най-накрая успява да поеме контрола над Атика и да се превърне в конституционен тиранин.

Тиранията му продължила десетилетия и не приключила със смъртта му. Синовете на Пейзистрат, Хипий и Хипарх, последвали стъпките му и взели властта. Казват, че когато били на власт, били дори по-сурови от баща си. Има и много неясноти относно това кой е успял пръв.

Клистен (510 - ок. 462 г. пр. Хр.)

Клистен - бащата на гръцката демокрация. С любезното съдействие на Анна Христофоридис, 2004 г.

Клистен е атински законодател, известен сред историците като бащата на атинската демокрация. Той реформира конституцията с цел да я направи демократична.

Той става актуален, след като спартанските войски помагат на атиняните да свалят Хипий.

- Клистен срещу Исагор - След като спартанците свалили тиранията, Клеомен I създал проспартанска олигархия, начело на която стоял Исагор. Клистен бил противник на Исагор. Средната класа го подкрепяла, а той имал и помощта на демократите.

Въпреки че изглеждаше, че Исагор има предимство, Клеомен в крайна сметка пое управлението, защото обеща гражданство на онези, които бяха изоставени. Клеомен се опита да се намеси два пъти, но не успя поради подкрепата, която имаше Клеомен.

- 10-те племена на Атина и Клистен - След като поел властта, Клистен се сблъскал с проблемите, които Солон създал в резултат на демократичните си реформи, докато бил на власт. Нищо обаче не го спряло да опита.

Най-значимият проблем е верността на гражданите към техните кланове. за да го реши, той решава, че общините трябва да бъдат разделени на три области: вътрешност, град и крайбрежие. след това разделя общините на 10 групи, наречени трити .

Скоро след това той се отървал от племената, които се основавали на родословието, и създал 10 нови, които се състояли от по един трити от всяка от споменатите по-рано области. Сред имената на новите племена имало такива на местни герои, например Леонтис, Антиохис, Кекропис и т.н.

- Клистен и Съветът от 500 г. - Въпреки промените, Ареопагът или Атинският управителен съвет, както и архонтите или управниците, все още били в сила. Клестен обаче променил Съвета от 400 души, въведен от Солон, който включвал старите 4 племена, на Съвет от 500 души.

Всяко от десетте племена трябваше да внася по 50 члена всяка година. Вследствие на това с течение на времето членовете започнаха да се избират чрез лотария. Право на участие имаха гражданите, които бяха на възраст 30 или повече години и бяха одобрени от предишния съвет.

- Остракизъм - Според сведенията за неговото управление Клистен е отговорен за въвеждането на остракизма. Това давало право на гражданите временно да отстранят на 10-годишно изгнание друг гражданин, ако се страхували, че този човек става прекалено силен.

Перикъл (ок. 462 - 431 г. пр.н.е.)

Перикъл произнася погребалната си реч пред Народното събрание. PD.

Перикъл е атински генерал и политик. Той е начело на Атина от около 461/2 до 429 г. пр.н.е. и историците наричат този период епохата на Перикъл, когато Атина възстановява разрушеното по време на гръко-персийските войни.

Той следва стъпките на своя ментор Ефиалт, който премахва Ареопага като мощна политическа институция, като печели изборите за генерал една година и всички следващи до смъртта си през 429 г. пр.н.е.

Генералът произнесъл погребална реч за участието си в Пелопонеската война. Тукидид написал орацията, а Перикъл я представил не само за да изрази уважението си към загиналите, но и за да похвали демокрацията като форма на управление.

В тази публична реч той заявява, че демокрацията позволява на цивилизацията да върви напред благодарение на заслугите, а не на наследената власт или богатство. Вярва също така, че при демокрацията справедливостта е еднаква за всички в собствените им спорове.

Спартански олигархии (431-338 г. пр. Хр.)

Войната със спартанците довежда до поражението на Атина. Това поражение води до две олигархични революции през 411 и 404 г. пр.н.е., които се опитват да унищожат демократичното управление на Атина.

Въпреки това през 411 г. пр.н.е. спартанската олигархия просъществува само 4 месеца, преди в Атина отново да се възцари по-демократична администрация, която продължава до 404 г. пр.н.е., когато правителството се оказва в ръцете на Тридесетте тирани.

Нещо повече, олигархията от 404 г. пр.н.е., която е резултат от повторното предаване на Атина на Спарта, продължава само една година, когато продемократичните елементи си възвръщат контрола, докато Филип II и неговата македонска армия завладяват Атина през 338 г. пр.н.е.

Македонско и римско господство (338 - 86 г. пр. Хр.)

Бюст на Димитриос Полиоркетис PD.

Когато през 336 г. пр.н.е. Гърция започва война срещу Персия, войниците ѝ стават пленници заради действията на своите държави и на съюзниците си. Всичко това води до война между Спарта и Атина срещу Македония, която те губят.

В резултат на това атина става жертва на елинския контрол. македонският цар назначава доверен местен жител за политически управител в атина. атинската общественост смята тези управители за обикновени македонски диктатори, въпреки че те запазват някои от традиционните атински институции.

Деметрий Полиоркет завършва управлението на Касандър в Атина. В резултат на това през 307 г. пр.н.е. е възстановена демокрацията, но това означава, че Атина става политически безсилна, тъй като все още е свързана с Рим.

В тази ситуация атиняните започват война с Рим и през 146 г. пр.н.е. Атина става автономен град под римско управление. Това им позволява да прилагат демократични практики в най-добрата възможна степен.

По-късно Атинион повежда революция през 88 г. пр.н.е., която го превръща в тиранин. Той принуждава Съвета да се съгласи да постави на власт когото той избере. Скоро след това той започва война с Рим и умира по време на нея. Заместен е от Аристион.

Въпреки че атиняните губят във войната с Рим, римският генерал Публий оставя атиняните да живеят. Той ги оставя на спокойствие и възстановява и предишното демократично управление.

Приключване

Атинската демокрация определено е преминала през различни етапи и е водила различни борби за запазване на позициите си. От промените от устно право към писана конституция до решителните борби срещу опитите за въвеждане на олигархия като форма на управление, тя със сигурност се е развивала прекрасно.

Ако не беше Атина и градовете, които се бореха демокрацията да стане норма, може би светът щеше да забави социалното и политическото си развитие с около 500 или повече години. Атиняните определено са пионерите на съвременните модели на политически системи и ние сме им благодарни за това.